На баба ти парашутните гащи ^o

Беше хубаво лятно утро, от онзи тип, които правят човек щастлив за това, че е жив. И вероятно мъжът би трябвало да бъде щастлив, че е жив. За нещастие той беше мъртъв. Би било трудно да си по-мъртъв, без специална подготовка.
      - Добре, сега, - каза Сержант Колън (от нощната градска стража в Анкх-Морпорк), поглеждайки своето тефтерче - отдавна имаме причина за смъртта, защото а) имаме удар с поне един тъп предмет б) поради удушаване с множество наденички и в) поради изгризване от поне две животни с големи остри зъби. Какво правим сега, Ноби?
      - Арестуваме заподозрения, серж. - рече Ефрейтор Нобс, козирувайки изящно.
      - Заподозрян, Ноби?
      - Той. - продължи Ноби, докато подритваше трупа с ботуша си. - Много е подозрително, да си умрял така. Той също е бил пиян. Можем да го направим, понеже е мъртъв, и без заповед.
      Колън почеса главата си. Предложеното арестуване на труп, разбира се, имаше предимства. Но...
      - Считам, - каза той бавно - че капитан Ваймс ще иска този тип да е прибран другаде. Би било по-добре да го занесеш обратно в Кулата на Стражата, Ноби.
      - И после можем ли да изядем наденичките, серж? - рече Сержант Нобс. Не беше лесно да си виден полицай в Анкх-Морпорк¹, най-великия измежду градовете на Диска.
      "Вероятно има светове, - размишляваше капитан Ваймс в неговите мрачни периоди - където няма магьосници (които заключват мистериозно гостната) или зомбита (случаите на убийства бяха наистина странни, когато жертвата беше главния свидетел) и където от кучетата можеш да очакваш да не вършат нищо през нощта, а не да щъкат наоколо и да си приказват с хората." Капитан Ваймс вярваше в логиката, по почти същия начин, по който пусттинникът вярва в леда - т.е., тя беше нещо, от което наистина се нуждае, но този свят просто не беше подходящ за нея. "Само веднъж, - си мислеше той, - би било хубаво да *разбера* нещо." Той погледна в синкавото тяло върху плочите и усети мъничко трепване от вълнение. Имаше *улики*. Просто досега не можеше да ги забележи.
      - Не би могъл да е обирджия, капитане, - каза Сержант Колън. - Можеше да е така, ако джобовете му бяха пълни с пари. Единайсет долара.
      - Не бих ги нарекъл "пълни", - каза Капитан Ваймс.
      - Тези тази сума е истинско нещастие, сър. Удивен съм как навехнато стоят крачолите му.
      - Категорично установих фактът, че този тук е бил шоумен, сър. Той имаше няколко визитки в джобовете си, сър. "Час Слъмбър*, Детско шоу". [*] (slumber=дрямка)
      - Предполагам, че никой нищо не е видял? - каза Ваймс.
      - Точно така, сър. - отвърна Сержант Колън щастливо - Казах на младия полицай Керът да намери някакви свидетели.
      - Заповядал си на Ефрейтор Керът да проучи убийството? Съвсем сам? - попита Ваймс. Сержантът се почеса отново.
      - И той поиска да му кажа, дали познавам някой много стар и сериозно болен човек.
      В магическия свят на диска винаги има един гарантиран свидетел за всяко убийство. Такава му беше работата. Полицай Керът, най-новия член на стражата, често попадаше на подходящите хора, съвсем просто. Защото той беше. Той беше невероятно прост, но по същия начин, по който мечът е прост или засадата е проста. Той беше също и възможно най-праволинейния ум в историята на вселената. Керът просто чакаше, в седейки до леглото на стар мъж, който тихо се радваше на компанията. В един момент извади своето тефтерче.
      - Сега зная, че сте видял нещо, сър, - каза той. - Бил сте там.
      ДА, ТАКА Е, - каза Смърт. - ТРЯБВАШЕ ДА БЪДА, ЗНАЕШ. НО ТОВА Е МНОГО НЕПРАВИЛНО.
      - Виждате, сър, - каза ефрейтор Керът, - според закона, вие сте Съучастник След Юридическия Факт. Или, може би, Преди Юридическия Факт.
      МЛАДИ МОМКО, АЗ СЪМ ФАКТЪТ.
      - И аз съм служител на Закона, - каза ефрейтор Керът. - Трябва да се спазват законите, знаете това.
      ВИЕ ИСКАТЕ ОТ МЕН... ДА... ИЗРОВЯ НЯКОЙ ОТ ГРОБА? ДА ДАМ НА НЯКОГО ПАРИЧКА? ДА ГУКАМ КАТО ГЪЛЪБЧЕ? НЕ. НИКОЙ НЕ Е УБИВАЛ Г-Н СЛЪМБЪР. НЕ МОГА ДА ВИ ПОМОГНА.
      - Ох, не знам, сър, - каза Керът, - мисля, че можахте.
      ПРОКЛЯТИЕ. - Смърт гледаше как Керът излиза, навеждайки гладата си, за да мине през тясното стълбище на коптора. СЕГА, ДО КЪДЕ БЯХ СТИГНАЛ...
      - Извинете ме, - каза съсухрен възрастен мъж, отпунсат в леглото - аз съм на 107, както знаете. Нямам цял ден на разположение.
      О, ДА, ПРАВИЛНО. - Смърт наточи косата си. Това беше първият случай в историята, в който да помага на полицейско разследване. Все още имаше работа за вършене.
      Ефрейтор Керът се разхождаше бавно из града. Той имаше Теория. Той беше чел книга за Теориите. Събираш всички улики, и получаваш Теория. Трябва да включиш всичко. Там имаше наденички. Някой трябваше да купи наденичките. Там имаше пари. Нормално е само за един подвид на човешката раса да плаща нещата с пари. Той попита за продавача на наденички. Намери група деца и си поприказва с тях. После, без да бърза, се върна на улицата, където Ефрейтор Нобс беше очертал с тебешир местоположението на трупа (оцветявайки го, добавяйки гайда, свирка, няколко дървета и храсти за фон -- хората вече бяха пуснали 7 монети в шлема му). Той забеляза купчината отпадъци в далечния край на улицата и седна върху обърнатия варел.
      - Добре, можеш да се покажеш вече, - каза той на заобикалящия го свят. - Не знаех, че са оцеляли някакви гноми наоколо.
      Боклукът се раздвижи. Те изпълзяха навън -- дребен мъж с червена шапчица, голяма гърбица и крив нос, малка жена с нахлупен калпак, грижеща се за съвсем мъничко бебе, дребен полица, куче с нагръдник закрепен на врата, и изключително малък алигатор. Ефиейтор Керът седна, готов да слуша.
      - Той ни принуди да го направим, - каза малкият мъж с изненавдащо дълбок глас. - Щеше да ни победи. Дори алигатора. Всичко, от което разбираше бе да удря нещата с тояга. И взе всичките събрани пари на кучето Тоби, за да се напие. И после ние побягнахме и той ни хвана в уличката, първо Джуди и детето, и падна отгоре им...."
      - Кой го удари пръв? - попита Керът.
      - Всички!
      - Но не много силно, - каза Керът. Вие сте твърде малки. Не сте го убили. Убеден съм в това. Значи аз отидох и го погледнах отново. Той се беше задушил. Какво е това?
      Той повдигна малък кожен диск.
      - Това е малка измама, - каза малкият полицй. - Използваше я за гласовете. Той мислеше, че нашите не са достатъчно смешни.
      - Така ги правеше! - добави жената, която наричаха Джуди.
      - Това беше вкарано в гърлото му, - отбеляза Керът. - Предлагам ви да избягате. Толкова далеч, колкото можете.
      - Мислим, че можем да започнем като обединение, - каза водачът на гномите. - Знаете, експериментална драма, уличен театър, такива неща. Без да се удряме един друг с бухалки.
      - Правите това за деца? - попита Керът.
      - Той каза, че това е нов тип шоу, който ще е сполучлив.
      Керът се изправи и бутна коженото дискче в боклука.
      - Хората няма да разберат за това. That's not the way to do it.

[0] точният превод е Театър на Жестокостта. Напоследък обаче издателствата си запазват правото да променят заглавия ;))))
[1] Which is flat and goes through space on the back of an enormous turtle, and why not...²
[2] Който е плосък и се носи в космоса на гърба на огромна костенурка, и защо не...

Превод: dzver. Special thanks за Peregrin, благодарение на чийто бързо прегорял ентусиазъм dzver се мотивира да преведе настоящият разказ, въпреки че не владее особено добре родния език на Тери Пратчет.

"Theatre of Cruelty" e originalno napisan za W. H. Smith "Bookcase" magazine. Razshirenata versia po-kusno biva publikuvana v niakakva kniga na OryCon. Tazi online version na razkaza e na razpolojenie v mrejata s razreshenieto na avtora, koito e zapazil vsichkite prava vurhu razkaza. Negovite sobstveni dumi sa: "I don't want to see it in distributed print anywhere but don't mind people downloading it for their own enjoyment."

---

---

The L-Space Web is a creation of The L-Space Librarians
This mirror site is maintained by A.H.Davis